Нощта на едно дете (Посветено на Сис)

Беше нощ. Тъмна и тиха. Или не? Като че ли звездите се бореха с тъмното небе, а Луната се луташе и сражаваше с непреклонните и зли облаци. Може би! Но беше тихо! Ужасна тишина! Дори нощният ветрец се беше скрил. Властната нощ бе навсякъде, покрила с черния си плащ уличните лампи ,та дори и малките светулки ... Светлина нямаше!
В една тъмна, задънена и грозна улица се чуваше тих разговор. Една увяхваща роза и една "изгаснала" светулка притаени в мрака шептяха:
-Защо е толкова тихо малка сестричке? - попита розата със сетни сили.
-За тишината не зная, но защо я няма Луната? - отговори "притъмнялата" светулка.
-Ах, да! Няма я! Но защо и ти не грееш тази нощ? - промълви измъчено царицата на цветята.
-Страх ме е! Нощта ми заповяда да не светя! И сигурно тя е убила Луната и звездите!
"Защо ли" - питаха се безмълвно двете създания. Тогава се чу тих, но властен и корав глас.
-Не ме винете, вие малки обитатели на моето царство, а слушайте какво ще ви разкажа. Тази вечер, когато обгръщах Света с моите "черни лъчи" и когато Слънцето вече си отиваше, отстъпвайки място на моите верни поданици Луната и звездите, на червеникавия хоризонт се появи бял гълъб. Той ме молеше за помощ. Не знаех как да му помогна, но исках да чуя неговата мъка. Той ми разказа с изтръпнало гласче за едно малко момиченце, което се изгубило в далечна и непрходима гора, където дори пламъчетата на звездите и меката светлина на Луната не могат да достигнат. Тогава моето кораво сърце се пропука и затуптя от мъка. Взех звездите с черните си пръсти и ги поверих на вятъра. Положих Луната в меката каляска на облаците. Сега моите верни "слуги" осветяват пътя на Детето, а една светулка му показва пътя към дома.Тогава нощта пророни сълза, която нежно погали умиращите листенца на розата и тя се съживи. Небето просветна огряно от старите си приятели - Луната и звездите. Нощният ветрец се завърна и пое на крилете си малката светулка и те отново "забелестяха" в могъщата Нощ.От необятната далечина се чу щастливо детско гласче:
-Благодаря!
.......

И аз ти благодаря (hug)