неделя, 14 септември 2008 г.

Lies can be truth, but truth may be lies ...

Обичах те и ти вярвах. И ти твърдеше, че ме обичаш, а се оказва, че за теб "обичам те" е просто ей така ... за спорта ... и излиза, че го казваш на всеки. Too many things that you said about me when I’m not around. You think having the upper hand means you gotta keep putting me down. And so many people like me put so much trust in all your lies ... Хубаво отмъщение ми спретна! Много добре знаеше слабото ми място и умело го използваш срещу мен. И очевидно си изпълни заплахата, че ще ми вземеш всичко, което съм обичала. Не я виня, че ти се е вързала, защото и на мен цели 2 години ми отне да видя какъв си и как си ме използвал като кукла на конци, а сега използваш и един от малкото хора, за които ми е пукало някога, за да ме нараниш. Дано си щастлив, защото наистина ме боли. Но както се казва в не една и две песни - всичко се връща. Не може вечно да криеш истинското си лице и все някога ще сгрешиш, както го направи и с мен. Доскоро ми обясняваше колко била задръстена, мазна, дебела и космата, а сега ми пееш друга песен. Но нека ти вярва, нека те обича, но ще я боли точно толкова, колкото ме боля и мен. Все някога ще разбере, че си само въздух под налягане. Но не си заслужава болката, която се готвиш да й причиниш само, за да страдам аз. Защото аз те преживях. И да ... сега не искаш да ме видиш, защото се страхуваш, че тя ще види истината, която толкова умело криеш. Един урок от мен - love is helpless in the face of cruelty, а това е твоята единствена изявена черта. И бъди сигурен, че няма да мине много време, когато всеки ще разбере истинските ти помисли ---> [16:20:29] `Coldy` каза: ........i az nqma da q naranq zashtoto sam si a naprael dostata4no udobna i kakvoto kaja tva 6te napravi zatova 4e spoks

събота, 13 септември 2008 г.

Не ме боли за теб ...


"You don't remember me, but I remember you", както и всяка секунда с теб, всяка дума, всеки жест. С твоята усмивка, която нося в съзнанието си, "пак ми палиш кръвта". И не е тайна за никого, че "I'm frozen inside without your touch, without your love","but what can I do?", когато на теб ти е през ... "Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея", че "all I need in this life of sin is" you and your love, че nur du kannst mein Lachen wiedekehren. Въпреки че "you won't forgive me ... I know you''ll be alright". Помни, че "няма власт над мойта обич земята", защото "ти ухаеш като роза в душата" и "те нося вечно ... в сърцето". Просто "μακριά σoυ η ζωή μoυ είναι άδεια φοβισμένο παιδί στα σκοτάδια". И цял живот аз твоя оставам, "па макар и просяк". И се надявам, че след всичко ще успееш да разбереш, че не ме боли за теб ... повече от болка е!

петък, 5 септември 2008 г.

Confessions of a tramp a.k.a. Из "Изповедите на една скитница"

Here I am and I have never felt better! It’s all because of you. Although you left me, I feel you here, in my heart. I know now that you’re going blind, using all the lies they told you to hurt your mind and the things that happened in our past. I’ve made mistakes. No one’s innocent. But I do feel sorry. I know you see only my evil side now, I know you won’t believe me at that moment. But that’s for their lies. I know them and I could have my revenge on them. I could make all of them suffer. But I wouldn’t do it. Never! ‘Cause if I did, you would appear to be right that I haven’t changed at all. You taught me that if I want to see the good face of life, I should do good things. Actually, you’ve changed me. You taught me that the price of being filled with hatred is losing your humanity and I won’t lose it once again. If I do, I’d betray the only one I’ve ever loved that much. You’ve made me a better person. You were the one who opened up my eyes and taught me how to love. You brought my heart back after so many years and the only thing I can do now is to keep it safe as you did. I think of you all the time and see your smile, your sparkling eyes, I’m with you in my dreams. You own my soul and I’ll never forget you, ‘cause you’re the one and only and no matter what I do, all I think about is you. One day I’ll come back for you. ‘Till then I’ll hope that you’ll see who I really was and how much I’ve loved you. I’ll pray for your forgiveness and I’ll follow the path you showed me, ‘cause “true secret of life is to find peace in yourself and share with the world”. I finally did.
Be careful with the ones who try to use you as a weapon against me and don’t let them pull you down. You’re a grown-up now and I truly believe in your success. I’m so proud! You should know that my love was for real. It has never been a game. And I’d give up forever to be in your heart today. I’ll keep you locked in my head, until we meet again. While waiting for this day to come, all of my memories keep you near. Darling, you know I’ll love you ‘till the end of time, so just … keep me in your soul.

понеделник, 1 септември 2008 г.

Нощта на едно дете (Посветено на Сис)

Беше нощ. Тъмна и тиха. Или не? Като че ли звездите се бореха с тъмното небе, а Луната се луташе и сражаваше с непреклонните и зли облаци. Може би! Но беше тихо! Ужасна тишина! Дори нощният ветрец се беше скрил. Властната нощ бе навсякъде, покрила с черния си плащ уличните лампи ,та дори и малките светулки ... Светлина нямаше!
В една тъмна, задънена и грозна улица се чуваше тих разговор. Една увяхваща роза и една "изгаснала" светулка притаени в мрака шептяха:
-Защо е толкова тихо малка сестричке? - попита розата със сетни сили.
-За тишината не зная, но защо я няма Луната? - отговори "притъмнялата" светулка.
-Ах, да! Няма я! Но защо и ти не грееш тази нощ? - промълви измъчено царицата на цветята.
-Страх ме е! Нощта ми заповяда да не светя! И сигурно тя е убила Луната и звездите!
"Защо ли" - питаха се безмълвно двете създания. Тогава се чу тих, но властен и корав глас.
-Не ме винете, вие малки обитатели на моето царство, а слушайте какво ще ви разкажа. Тази вечер, когато обгръщах Света с моите "черни лъчи" и когато Слънцето вече си отиваше, отстъпвайки място на моите верни поданици Луната и звездите, на червеникавия хоризонт се появи бял гълъб. Той ме молеше за помощ. Не знаех как да му помогна, но исках да чуя неговата мъка. Той ми разказа с изтръпнало гласче за едно малко момиченце, което се изгубило в далечна и непрходима гора, където дори пламъчетата на звездите и меката светлина на Луната не могат да достигнат. Тогава моето кораво сърце се пропука и затуптя от мъка. Взех звездите с черните си пръсти и ги поверих на вятъра. Положих Луната в меката каляска на облаците. Сега моите верни "слуги" осветяват пътя на Детето, а една светулка му показва пътя към дома.Тогава нощта пророни сълза, която нежно погали умиращите листенца на розата и тя се съживи. Небето просветна огряно от старите си приятели - Луната и звездите. Нощният ветрец се завърна и пое на крилете си малката светулка и те отново "забелестяха" в могъщата Нощ.От необятната далечина се чу щастливо детско гласче:
-Благодаря!
.......

И аз ти благодаря (hug)