понеделник, 29 декември 2008 г.

The perfect soul

"Suddenly naked I ran through your garden,
right through the gates of the past that I'm finally free"

Бях забравила какво е чувството да погледнеш през прозореца и да видиш как безбройните звезди ти се усмихват. Бях забравила и как да им се усмихна в отговор. Но Съдбата (или ... и аз не знам кой точно) беше благосклонна към мен и ми изпрати някой, който ми върна онова, което изгубих много, много отдавна - способността си да обичам.
Сега в съзнанието ми се рее един образ, една усмивка, едно прекрасно създание, което се спуска да ме прегърне. А аз се чувствам по - свободна от всякога и ... все по - обичаща, все по - обичана. Всичко, което искам го държа в ръцете си, а всичко, което целя мога да го постигна, защото знам, че имам подкрепата, която ми е нужна. Какво бих могла да искам повече от живота, когато най - прекрасният човек, съществувал някога на тази земя сега е до мен и ме пази?!

Once, a long long time ago, all people had four legs and two heads. But the Gods threw down thunderbolts and split everyone into two. The separation left both sides with a desperate yearning to be reunited, because they each shared the same soul. And ever since then all people spend their lives, searching for the other half of their soul.

Винаги съм мислила, че не мога да живея без някого. Но никой не направи за мен това, което направи и продължаваш да правиш ти. И сега знам, че точно ти си човекът, без когото не мога да живея. Трябваш ми, за да мога да дишам свободно.

Най - после намерих покой!

Обичам те!



петък, 12 декември 2008 г.

Finding t.A.T.u.


Най - после те се върнаха и аз се чувствам толкова щастлива от този факт. Винаги, когато имам нужда от тях, те са до мен - Юлия Олеговна Волкова и Елена Сергеевна Катина.
From your head to your toes,
I would be there.
From your bed to your clothes,
I'm in the air.
When you think you're alone,
I'll be down in the hall.
Silently I arrive.
You don't know I'm alive!
Сега нямам какво да добавя. Те казват всичко, което аз крия в душата си. Те казват всичко, което сърцето ми иска да изкрещи ...
Reaching for you, I know you're out there somewhere.
It's too dark, I'm so cold ... I know I had to come here!
Every broken dream that I leave behind keeps me going on, keeps me running blind!
Calling your name, I hear only echoes.
Searching the rain, I see only shadows.
You've got to show me your face!
Voices, I hear them calling behind me.
Phantoms of you are burning inside me.
You've got to give me a sign!
Fading, slowly, you're drifting into darkness.
I can't see, I can't think, I need to keep on searching.
Every memory, every thought of you is inside of me, tells me what to do!
Can you hear me?
Am I only wasting time?
Are you near me?
Are you only in my mind?
Are you, are you?
Въпроси без отговор, пореденият облачен ден, един прозорец, който гледа към обвитата от мъгла Витоша, животът, който кипи ... някъде отвъд ... в друго измерение ...
Мы с тобой молчим, ты и я вдвоем.
Дальше не хотим, больше не поем.
Больше не поем, брошенный куплет.
Ты и я вдвоем, нас там больше нет.
Оставам сама с мислите си и сама в мислите си ...