"Suddenly naked I ran through your garden,
right through the gates of the past that I'm finally free"
Бях забравила какво е чувството да погледнеш през прозореца и да видиш как безбройните звезди ти се усмихват. Бях забравила и как да им се усмихна в отговор. Но Съдбата (или ... и аз не знам кой точно) беше благосклонна към мен и ми изпрати някой, който ми върна онова, което изгубих много, много отдавна - способността си да обичам.
Сега в съзнанието ми се рее един образ, една усмивка, едно прекрасно създание, което се спуска да ме прегърне. А аз се чувствам по - свободна от всякога и ... все по - обичаща, все по - обичана. Всичко, което искам го държа в ръцете си, а всичко, което целя мога да го постигна, защото знам, че имам подкрепата, която ми е нужна. Какво бих могла да искам повече от живота, когато най - прекрасният човек, съществувал някога на тази земя сега е до мен и ме пази?!
Once, a long long time ago, all people had four legs and two heads. But the Gods threw down thunderbolts and split everyone into two. The separation left both sides with a desperate yearning to be reunited, because they each shared the same soul. And ever since then all people spend their lives, searching for the other half of their soul.
Винаги съм мислила, че не мога да живея без някого. Но никой не направи за мен това, което направи и продължаваш да правиш ти. И сега знам, че точно ти си човекът, без когото не мога да живея. Трябваш ми, за да мога да дишам свободно.
Най - после намерих покой!
Обичам те!
{било е август}
Преди 6 месеца
