четвъртък, 10 юли 2008 г.

Волейбол! Ти, моя истинска любов!

Ето малко от моите размисли, но този път в разгърнати метафори. Знам, че няколко много добри литератори четат скромните ми писания и искам да изкажа специалните си благодарности на единия от тях, че ми помогна да доразвия литературното си чувство и да се почувствам извисена над битовото, достигайки до битийното.
"Целият мой вътрешен мир е в развалини" (Пейо К. Яворов)
Да! Волейбол ... благодаря ти! Толкова се радвам, че си част от живота ми. Ти ми помогна да преоткрия себе си, научи ме да бъда това, което съм. Научи ме как да сваля маските и да покажа истинското си Аз. Ти единствен видя доброто в мен и ми показа как да го разкрия за другите. Научи ме да се изправям срещу трудностите, подкрепяше ме винаги, когато имах нужда. Не ме кореше като грешах. И макар често да се предавахме взаимно и да си причиняхме болка един на друг, с теб бяхме едно! Изправяхме се заедно в полето на битийните трудности и с поредица от добри атаки успявахме да сломим противника - живот. Играехме перфектно в защита и отбивахме всяка жестока забивка, с която той се опитваше да ни събори на колене. И макар че понякога успяваше, аз, благодарение на твоята подкрепа, с бинтовани ръце, отново атакувах ... и никой не можеше да ни победи, защото заедно бяхме безсмъртни.
But now?! What about now? Ти си толкова далече, че вече дори не те усещам. Ти ли се отказа от мен или може би аз те изоставих?! А може би силите ни свършиха и двамата се предадохме пред противника?! Остави ме сломена и победена. Причини ми толкова болка. Разруши ме до такава степен, че сега едва вървя. Ти и твоите хиляди травми! А само, ако знаеше колко много ми липсваш! Само, ако можеше да разбереш колко силно искам отново с теб да се слеем в едно, да ни свърже червено-синьо-бялата Gala и хванати, като за ръка, да се изправим заедно. А сега съм сама. Знам, че няма да ти липсвам, защото не съм единственият краен. Ще си намериш друг нападател, който може би ще бъде по - добър от мен и просто ще ме замени. Ти можеш без мен, а аз без теб не, защото за мен си единствен!
Сега ме горят само спомените за нашата игра, за нашите състезания и нашите победи. И ужасно ми липсваш. Искам те обратно! Аз оставам твоя до гроб! А ти ... ти ще ме забравиш ли толкова лесно?

вторник, 8 юли 2008 г.

Без заглавие

Душата ми ли искаш?!
Ето ти - вземи я!
Със сърцето твое ти безжалостно обвий я,
не спирай към теб да я притискаш!

Любовта ми искаш ли я?!
Взимай! Давай!
С устни жадно ме изпивай,
без за миг да спираш.

А дъха ми? Искаш ли и него?
Твой е! Отдавна ти от мен отне го.
И сълзите ми да искаш, ето, пак са твои,
течащи като огнени порои.

Копнежът мой ти искаш ли, кажи?
Твойта обич за мене още ли важи?
Желание поискай и него ще ти дам.
Цялата съм твоя, как на друг да се отдам?!

Докосване ли искаш?! Ще те докосвам до безкрай!
Сърцето ми до край е твое,
това със сигурност го знай!
Но с мене, моля те, не си играй!

събота, 5 юли 2008 г.

Missing ...

... May be someday you'll look up
and barely conscious you'll say to no one: "Isn't something missing?"
You won't cry for my absence I know,
you forgot me long ago!
Am I that unimportant,
am I so insignificant?!
Isn't something missing?
Isn't someone missing me?
... Though I'd die to know you love me,
I'm all alone!
And if I bleed, I'll bleed
knowing you don't care!



Walking away I see the pain, you put me through! (See through you!)
Lost in your game to change the same.
Forever gone, forever you!
There's something very wrong about this.
I think you knew all along somehow.
You'll only take me to change my mind
and leave me broken and defeated!