The perfect soul

"Suddenly naked I ran through your garden,
right through the gates of the past that I'm finally free"

Бях забравила какво е чувството да погледнеш през прозореца и да видиш как безбройните звезди ти се усмихват. Бях забравила и как да им се усмихна в отговор. Но Съдбата (или ... и аз не знам кой точно) беше благосклонна към мен и ми изпрати някой, който ми върна онова, което изгубих много, много отдавна - способността си да обичам.
Сега в съзнанието ми се рее един образ, една усмивка, едно прекрасно създание, което се спуска да ме прегърне. А аз се чувствам по - свободна от всякога и ... все по - обичаща, все по - обичана. Всичко, което искам го държа в ръцете си, а всичко, което целя мога да го постигна, защото знам, че имам подкрепата, която ми е нужна. Какво бих могла да искам повече от живота, когато най - прекрасният човек, съществувал някога на тази земя сега е до мен и ме пази?!

Once, a long long time ago, all people had four legs and two heads. But the Gods threw down thunderbolts and split everyone into two. The separation left both sides with a desperate yearning to be reunited, because they each shared the same soul. And ever since then all people spend their lives, searching for the other half of their soul.

Винаги съм мислила, че не мога да живея без някого. Но никой не направи за мен това, което направи и продължаваш да правиш ти. И сега знам, че точно ти си човекът, без когото не мога да живея. Трябваш ми, за да мога да дишам свободно.

Най - после намерих покой!

Обичам те!

Finding t.A.T.u.

Най - после те се върнаха и аз се чувствам толкова щастлива от този факт. Винаги, когато имам нужда от тях, те са до мен - Юлия Олеговна Волкова и Елена Сергеевна Катина.

http://www.youtube.com/watch?v=TunUeoqKKHI

From your head to your toes,

I would be there.

From your bed to your clothes,

I'm in the air.

When you think you're alone,

I'll be down in the hall.

Silently I arrive.

You don't know I'm alive!

Сега нямам какво да добавя. Те казват всичко, което аз крия в душата си. Те казват всичко, което сърцето ми иска да изкрещи ...

http://www.youtube.com/watch?v=FRV-2IBIxnw

Reaching for you, I know you're out there somewhere.

It's too dark, I'm so cold ... I know I had to come here!

Every broken dream that I leave behind keeps me going on, keeps me running blind!

Calling your name, I hear only echoes.

Searching the rain, I see only shadows.

You've got to show me your face!

Voices, I hear them calling behind me.

Phantoms of you are burning inside me.

You've got to give me a sign!

Fading, slowly, you're drifting into darkness.

I can't see, I can't think, I need to keep on searching.

Every memory, every thought of you is inside of me, tells me what to do!

Can you hear me?

Am I only wasting time?

Are you near me?

Are you only in my mind?

Are you, are you?

Въпроси без отговор, пореденият облачен ден, един прозорец, който гледа към обвитата от мъгла Витоша, животът, който кипи ... някъде отвъд ... в друго измерение ...

Мы с тобой молчим, ты и я вдвоем.

Дальше не хотим, больше не поем.

Больше не поем, брошенный куплет.

Ты и я вдвоем, нас там больше нет.

Оставам сама с мислите си и сама в мислите си ...

Малко музика

Стоя си пред М3 a.k.a. лаптопа ми, а около мен се търкалят празни кутии от цигари. В препълнения пепелник едва догаря незагасен фас. Даааам ... живея си в хаос. А и бих ли могла да живея другояче ...
Dark Gothic ... действа ми успокояващо. Някак чудесно пасва на задимената стая, в която се намирам. Всъщност ... всичко е дим и мъгла ... и мрак. А и сърцето ми бие в този ритъм ... dark, нали и прякора ми е такъв.
Обградена съм от звуци, които ме карат да се замисля ...
http://www.youtube.com/watch?v=FfLtA8SkmVw

Can't you hear me screamin' once again?
(voices you can't hear)
Because you are consumed and incontent.
(with everlasting greed)
Don't you see me on hands and knees.
(begging and bleeding)
You're smilin' as you bite the hand that feeds.
(but you'll never see).
Always wanting what your eyes can’t see.
(needing what your arms can’t reach)
Thinking you are in need.
Always hearing what your ears can’t hear.
(feeling what your hands can’t touch)
Thinking you’re incomplete.
It was never enough that I gave to you.
All of the horror that you’ve put me through ...
Sacrificed my life to be with you.
(why did you leave me)
Everlasting need!
Would you please answer me and make me complete?!

Душата ми слуша, а съзнанието ми се връща назад, там на сцената, където тълпата в препълнения клуб пее с мен. Чувам аплодисментите им, чувам и собствения си глас в колоните, виковете им ... някъде далеч.

http://www.youtube.com/watch?v=rKc6Fq67cVo

If you search for enrichment
аnd injure others,
еarning more than you can spend,
you’ll pass the borders!
I cannot see why you'd be another me!
When you think you’ve succeeded,
but something’s missing
means you have been defeated
by greed, your weakness!
I just take care of myself and no-one else!
This fantasy is not enough for me.
I want it, I’ll take it away from you.
Your misery that softly incites me -
all I do is using, abusing you!
All that you’ve taken from others
will be taken from you.
All that your dissonance smothers
will then come back to you.
Whatever happens tomorrow and whatever you do
just keep in mind, that the source and end is you!

Толкова смисъл, а само една песен. Не, просто песен - философия. Един глас, едно сърце, един ритъм. Всичко е gothic ... dark gothic and I'm THE rock star!

http://www.youtube.com/watch?v=faYPps2NknE

Black symphony

"Late at night thoughts I thought I've put behind me haunt my mind ... "

Поредната готик песен, наредена на опашката в playlist-а ми, поредният ангелски глас ...(дали на Таря Турунен или пък на Шарън ден Адел, а може би на Симон Саймънс, какво значение има. Така или иначе резултатът е един и същ - "stand-by режим"). Те пеят, а аз, забила поглед в нищото, се боря с хаоса в главата си ... Усещане или внушение?! Любов или просто поредния ми каприз?! Болка или може би плод на мрака в душата ми ... Адът е в мен и адът съм аз!

Интересно е какъв разговор може да роди бутилка Tuborg между двама човека с по - различни възгледи за света от останалите, а според някои дори и по - радикални. Становището на Ивета е, че хората са "гъзове" и никой не може да я убеди в противното. За нея най - страшният грях е предателството и който посмее да я предаде, нея не я е "еня" повече за него.
- Да. - съгласих се аз, но с някои уточнения.
За мен най - страшният грях е предателството и не бих го простила, освен ако не е човек, за когото наистина ми пука (макар че тогава боли най - много). Всеки човек греши ... нали затова е човек. Но най - лошото е, че когато осъзнае грешката си, вижда, че е съвсем сам. Когато човек сгреши, най - лесно е да му теглиш майната и да го оставиш да си троши главата. Много по - трудно обаче е да се опиташ да го разбереш и да му подадеш ръка, предпазвайки го от повтаряне на грешката. Тук срещнах нейната опозиция:
–Замисли се, - каза тя - че ако не остане сам, няма да осъзнае колко болка е причинил и ще продължи да го прави, независимо дали съзнателно или не.
Замислих се! Замислих се дали най - голямата ми грешка не се състои в това, че простих предателството, за да бъда предадена отново. Чудя се дали не е грешка това, че съм готова да простя отново на човека, когото знам, че истински обичам, за да се обърне пак срещу мен. Мисля си дали изобщо си струва да продължа да се боря със себе си.

... Преди много векове Зевс създал хората с по 2 глави, 4 крака и 4 ръце. Но тъй като те били грешници, ядосали владетеля на Олимп, който хвърлил мълния и ги разделил. Оттогава всеки човек търси своята половинка. Аз намерих своята душа - близнак, обаче there's always but. Сега просто се оставям да бъда обгърната от нещо наистина стойностно ---> http://www.youtube.com/watch?v=Dys1_TuUmI4

Cry for the moon, but I cannot cry any more! Изплаках сълзите си, изпих мъката си, но не намирам покой ...

Save me ...

Тихо в небето гасне Луната,

изчезва в мъгла пак светлината,

а звездите над Витоша топят се и падат,

в бездна безкрайна безкрайно пропадат.

Нощ е! Светят витрини, а сърцето немее.

Живот бурен, а душата копнее.

Пак в нея диша онази мечта -

тази мечта за любов, красота.

Защо появи се пак тази тъга?

Защо всичко всичко гасне и няма дъга?

Сърцето търси прегръдка една,

желае отново да изгрее луна.

Шепот задавен и шум от коли,

думи откъснати, аромат на ели,

тиха въздишка, а сърцето кърви,

надолу, надолу, все надолу върви ...

Ела ме спаси!

София избухна ...

Не! Това не беше торнадо. Това не бяха взривове на военни складове. Беше нещо много повече! София бе взривена от невероятния глас на неповторимата Таря Турунен! Бившата вокалистка на популярната готик метъл група Nightwish разби българската столица на хиляди парчета. Пукащата се по шевовете зала Фестивална бе издигната до небесата и оставена на колене пред изключителния талант на финландската изпълнителка. Таря изпълни някои от най - добрите хитове, свързани с миналото й като wishmaster и over the hills and far away. Ангелският й глас зарадва феновете й и с изпълнения от албума My winter storm. В никакъв случай не бива да се пропусне споменаването на перфектните във всяко отношение музиканти, без които това незабравимо изживяване не би могло да бъде осъществено. Едно блестящо шоу, което разтърси столицата из основи. Безспорно едно от най - уникалните и незабравими участия, които България е виждала някога и ще види занапред.

Грандиозната поява на Таря накара хилядите й фенове да следят със затаен дъх всяко нейно движение на сцената на столичната зала. Трогателното й обръщение към българската публика направи от нея най - обичаната готил метъл звезда, появявала се някога у нас, а щастието, което всеки виждаше в очите й, ни изпълваше с ентусиазъм. Една сбъдната мечта - Таря се докосна до българското, а ние се докоснахме до божественото в нея. Една среща, която никога няма да забравим!

Невероятно начало, грандиозен концерт и уникален край!

"Each and everyone of you are my winter storm. I love you!" (Tarja Turunen)

И ние те обичаме, Таря! Чакаме те отново! България ти се покланя!

World of glass

All you ever wanted,

all that you desire ...

Walk the line with me,

I'll take you higher!

I'll fulfil all your dreams,

every fantasy.

I will be what you need,

'cause

You came along, you pulled me up when I was down.

The way you made me feel just took me by surprise.

You took my hand, you stole my heart, fed the fire.

When you moved with me just gave me back my life.

LET YOUR SPIRIT MOVE ME!

Lies can be truth, but truth may be lies ...

Обичах те и ти вярвах. И ти твърдеше, че ме обичаш, а се оказва, че за теб "обичам те" е просто ей така ... за спорта ... и излиза, че го казваш на всеки. Too many things that you said about me when I’m not around. You think having the upper hand means you gotta keep putting me down. And so many people like me put so much trust in all your lies ... Хубаво отмъщение ми спретна! Много добре знаеше слабото ми място и умело го използваш срещу мен. И очевидно си изпълни заплахата, че ще ми вземеш всичко, което съм обичала. Не я виня, че ти се е вързала, защото и на мен цели 2 години ми отне да видя какъв си и как си ме използвал като кукла на конци, а сега използваш и един от малкото хора, за които ми е пукало някога, за да ме нараниш. Дано си щастлив, защото наистина ме боли. Но както се казва в не една и две песни - всичко се връща. Не може вечно да криеш истинското си лице и все някога ще сгрешиш, както го направи и с мен. Доскоро ми обясняваше колко била задръстена, мазна, дебела и космата, а сега ми пееш друга песен. Но нека ти вярва, нека те обича, но ще я боли точно толкова, колкото ме боля и мен. Все някога ще разбере, че си само въздух под налягане. Но не си заслужава болката, която се готвиш да й причиниш само, за да страдам аз. Защото аз те преживях. И да ... сега не искаш да ме видиш, защото се страхуваш, че тя ще види истината, която толкова умело криеш. Един урок от мен - love is helpless in the face of cruelty, а това е твоята единствена изявена черта. И бъди сигурен, че няма да мине много време, когато всеки ще разбере истинските ти помисли ---> [16:20:29] `Coldy` каза: ........i az nqma da q naranq zashtoto sam si a naprael dostata4no udobna i kakvoto kaja tva 6te napravi zatova 4e spoks

Не ме боли за теб ...

"You don't remember me, but I remember you", както и всяка секунда с теб, всяка дума, всеки жест. С твоята усмивка, която нося в съзнанието си, "пак ми палиш кръвта". И не е тайна за никого, че "I'm frozen inside without your touch, without your love","but what can I do?", когато на теб ти е през ... "Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея", че "all I need in this life of sin is" you and your love, че nur du kannst mein Lachen wiedekehren. Въпреки че "you won't forgive me ... I know you''ll be alright". Помни, че "няма власт над мойта обич земята", защото "ти ухаеш като роза в душата" и "те нося вечно ... в сърцето". Просто "μακριά σoυ η ζωή μoυ είναι άδεια φοβισμένο παιδί στα σκοτάδια". И цял живот аз твоя оставам, "па макар и просяк". И се надявам, че след всичко ще успееш да разбереш, че не ме боли за теб ... повече от болка е!

Confessions of a tramp a.k.a. Из "Изповедите на една скитница"

Here I am and I have never felt better! It’s all because of you. Although you left me, I feel you here, in my heart. I know now that you’re going blind, using all the lies they told you to hurt your mind and the things that happened in our past. I’ve made mistakes. No one’s innocent. But I do feel sorry. I know you see only my evil side now, I know you won’t believe me at that moment. But that’s for their lies. I know them and I could have my revenge on them. I could make all of them suffer. But I wouldn’t do it. Never! ‘Cause if I did, you would appear to be right that I haven’t changed at all. You taught me that if I want to see the good face of life, I should do good things. Actually, you’ve changed me. You taught me that the price of being filled with hatred is losing your humanity and I won’t lose it once again. If I do, I’d betray the only one I’ve ever loved that much. You’ve made me a better person. You were the one who opened up my eyes and taught me how to love. You brought my heart back after so many years and the only thing I can do now is to keep it safe as you did. I think of you all the time and see your smile, your sparkling eyes, I’m with you in my dreams. You own my soul and I’ll never forget you, ‘cause you’re the one and only and no matter what I do, all I think about is you. One day I’ll come back for you. ‘Till then I’ll hope that you’ll see who I really was and how much I’ve loved you. I’ll pray for your forgiveness and I’ll follow the path you showed me, ‘cause “true secret of life is to find peace in yourself and share with the world”. I finally did.
Be careful with the ones who try to use you as a weapon against me and don’t let them pull you down. You’re a grown-up now and I truly believe in your success. I’m so proud! You should know that my love was for real. It has never been a game. And I’d give up forever to be in your heart today. I’ll keep you locked in my head, until we meet again. While waiting for this day to come, all of my memories keep you near. Darling, you know I’ll love you ‘till the end of time, so just … keep me in your soul.

Нощта на едно дете (Посветено на Сис)

Беше нощ. Тъмна и тиха. Или не? Като че ли звездите се бореха с тъмното небе, а Луната се луташе и сражаваше с непреклонните и зли облаци. Може би! Но беше тихо! Ужасна тишина! Дори нощният ветрец се беше скрил. Властната нощ бе навсякъде, покрила с черния си плащ уличните лампи ,та дори и малките светулки ... Светлина нямаше!
В една тъмна, задънена и грозна улица се чуваше тих разговор. Една увяхваща роза и една "изгаснала" светулка притаени в мрака шептяха:
-Защо е толкова тихо малка сестричке? - попита розата със сетни сили.
-За тишината не зная, но защо я няма Луната? - отговори "притъмнялата" светулка.
-Ах, да! Няма я! Но защо и ти не грееш тази нощ? - промълви измъчено царицата на цветята.
-Страх ме е! Нощта ми заповяда да не светя! И сигурно тя е убила Луната и звездите!
"Защо ли" - питаха се безмълвно двете създания. Тогава се чу тих, но властен и корав глас.
-Не ме винете, вие малки обитатели на моето царство, а слушайте какво ще ви разкажа. Тази вечер, когато обгръщах Света с моите "черни лъчи" и когато Слънцето вече си отиваше, отстъпвайки място на моите верни поданици Луната и звездите, на червеникавия хоризонт се появи бял гълъб. Той ме молеше за помощ. Не знаех как да му помогна, но исках да чуя неговата мъка. Той ми разказа с изтръпнало гласче за едно малко момиченце, което се изгубило в далечна и непрходима гора, където дори пламъчетата на звездите и меката светлина на Луната не могат да достигнат. Тогава моето кораво сърце се пропука и затуптя от мъка. Взех звездите с черните си пръсти и ги поверих на вятъра. Положих Луната в меката каляска на облаците. Сега моите верни "слуги" осветяват пътя на Детето, а една светулка му показва пътя към дома.Тогава нощта пророни сълза, която нежно погали умиращите листенца на розата и тя се съживи. Небето просветна огряно от старите си приятели - Луната и звездите. Нощният ветрец се завърна и пое на крилете си малката светулка и те отново "забелестяха" в могъщата Нощ.От необятната далечина се чу щастливо детско гласче:
-Благодаря!
.......

И аз ти благодаря (hug)

Δηλητήριο ... (Отрова)

Τρέμω στην ιδέα πως θα σε χάσω, (Треперя при мисълта, че ще те изгубя)
δεν υπάρχει τρόπος να σε ξεχάσω, (няма начин да те забравя)
δεν το βάζω κάτω θα πολεμήσω, (няма да се предам, ще се боря)
να σε κρατήσω. (да те задържа)
Πρέπει να σε κάνω να καταλάβεις, (Трябва да те накарам да разбереш)
πως θες το τέλος μια αγάπης μεγάλης, (че искаш края на една голяма любов)
τα όνειρα μας θέλεις να τα προδώσεις, (искаш да предадеш мечтите ни)

Ναι, (Да)
μ' έβλεπες σαν εχθρό σου, (ти ме виждаш като твой враг)
μα ήμουν ο άνθρωπος σου, (но аз бях най - близкия ти човек)
και θα είμαι όσο ζω. (и ще бъда, докато съм жива)

Δώσε μου τώρα να πιω, (Дай ми да пия сега)
πλάι σου να σκοτωθώ, (от теб съм погубена)
το δηλητήριο που κράτησες για μένα. (отровата запази за мен)
Δώσε μου τώρα με μιας, (Дай ми я сега цялата)
τον πόνο μιας μαχαιριάς, (пронизваща болка)
να μου θυμίσεις πόσο υπέφερα για σένα. (припомни ми колко много страдах за теб)

Που, (Къде,)
πες μου που έχω φταίξει, (кажи къде ме виниш)
και δε μ' έχεις πιστέψει, (не ми повярва)
πως πολύ σ' αγαπώ. (че много те обичам)

Βασίλης Καρράς & Κωνσταντίνα - Tο δηλητήριο
http://www.youtube.com/watch?v=s-7xIZSE414

A curse between us ...

Стигнах до края и вече виждам дъното, а сега си задавам безброй въпроси, на които не намирам смислен отговор. И единият от тях е: "So what?!". Какво като имам лична карта с тъп номер и с печатите на Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски"?! Какво като тя се явява един вид ключ към всички врати?! И какво ... като всеки, който я види ахва от удивление и е готов да ми лази в краката?! Ето го и типичния пример - заядливата стюардеса на касата на Централна автогара - София, която след виждането на въпросния документ много бързо беше изкомандвана да си мълчи и да ми пише билета. А после?! През цялото така мъчително пътуване старателно ме откъсваше от черните ми мисли, за да провери дали случайно нямам нужда от специални грижи ...



Казах му, че няма да бъда нищо повече от един нещастен юрист, а неговият отговор беше толкова прост и толкова чистосърдечен: "Да, но въшлив от пари!", последван от невинната му детска усмивка, изгряваща в съзнанието ми. Прав е! Но аз не ги искам ... бих жертвала всичките пари на света, бих жертвала детската си мечта, бих пожертвала кариерата си само за едно единствено нещо - парченце обич, само от един човек. За какво ми е бляскавото бъдеще, което пророците ми предсказват?! За какво са ми всичките тези пари?! За какво са ми тези "специални способности", които уж притежавам като не мога да имам единственото, което искам, единственото, което ме кара да се усмихвам и да чувствам, че живея?!



"Why, why does fate make us suffer?!"



Толкова въпроси и една сладка усмивка, която ме преследва, един поглед, който ме изгаря ... една мечта. Не богатството, не шибаният респект, а обичта на един човек, краят на болката ... това е, което искрено желая.



Fuck everything, if you're with me! That's what I wish for!

Happiness comes back

Толкова е хубаво, когато слънцето изгрее отново на хоризонта и даде началото на новия ден. Но този ден вече не е така мрачен и студен, а ми носи усмивки. Отново виждам синьото небе, което ме гледа отгоре и ми се радва. Отново виждам звездите и Луната, която сякаш грее за мен. И се чувствам жива, дишам спокойно, а душата ми е освободена от оковите, в които сама я бях оковала. Все едно съм била мъртва и сега се раждам отново, сетивата ми се пробуждат за нов живот, по - хубав от предишния.
И в момент, когато сякаш бях отказала да живея, когато се бях превърнала в жалко мекотело, се появиха те - двама истински приятели, които върнаха онова, което някога бях - силната и горда личност. Именно тази част от мен харесваха и обичаха всички, но аз я погубих в слепотата си. Дори само споменаването на имената им предизвиква у мен неподправена радост. Толкова много им дължа и се надявам някога да имам възможността да им помогна така, както те ме изправиха на крака, защото наистина заслужават щастието, което дадоха на мен. И сега, макар и в сенките, се чувствам защитена, защото знам, че ще бъдат тук за мен винаги, както аз ще бъда за тях.
Подарявайки им това малко кътче от душевността си, искам да им благодаря, за всичко, което направиха за мен. Приятелството и подкрепата ви означават наистина много.
Благодаря ви, че ви има! (hug) :*

Волейбол! Ти, моя истинска любов!

Ето малко от моите размисли, но този път в разгърнати метафори. Знам, че няколко много добри литератори четат скромните ми писания и искам да изкажа специалните си благодарности на единия от тях, че ми помогна да доразвия литературното си чувство и да се почувствам извисена над битовото, достигайки до битийното.
"Целият мой вътрешен мир е в развалини" (Пейо К. Яворов)
Да! Волейбол ... благодаря ти! Толкова се радвам, че си част от живота ми. Ти ми помогна да преоткрия себе си, научи ме да бъда това, което съм. Научи ме как да сваля маските и да покажа истинското си Аз. Ти единствен видя доброто в мен и ми показа как да го разкрия за другите. Научи ме да се изправям срещу трудностите, подкрепяше ме винаги, когато имах нужда. Не ме кореше като грешах. И макар често да се предавахме взаимно и да си причиняхме болка един на друг, с теб бяхме едно! Изправяхме се заедно в полето на битийните трудности и с поредица от добри атаки успявахме да сломим противника - живот. Играехме перфектно в защита и отбивахме всяка жестока забивка, с която той се опитваше да ни събори на колене. И макар че понякога успяваше, аз, благодарение на твоята подкрепа, с бинтовани ръце, отново атакувах ... и никой не можеше да ни победи, защото заедно бяхме безсмъртни.
But now?! What about now? Ти си толкова далече, че вече дори не те усещам. Ти ли се отказа от мен или може би аз те изоставих?! А може би силите ни свършиха и двамата се предадохме пред противника?! Остави ме сломена и победена. Причини ми толкова болка. Разруши ме до такава степен, че сега едва вървя. Ти и твоите хиляди травми! А само, ако знаеше колко много ми липсваш! Само, ако можеше да разбереш колко силно искам отново с теб да се слеем в едно, да ни свърже червено-синьо-бялата Gala и хванати, като за ръка, да се изправим заедно. А сега съм сама. Знам, че няма да ти липсвам, защото не съм единственият краен. Ще си намериш друг нападател, който може би ще бъде по - добър от мен и просто ще ме замени. Ти можеш без мен, а аз без теб не, защото за мен си единствен!
Сега ме горят само спомените за нашата игра, за нашите състезания и нашите победи. И ужасно ми липсваш. Искам те обратно! Аз оставам твоя до гроб! А ти ... ти ще ме забравиш ли толкова лесно?

Без заглавие

Душата ми ли искаш?!
Ето ти - вземи я!
Със сърцето твое ти безжалостно обвий я,
не спирай към теб да я притискаш!

Любовта ми искаш ли я?!
Взимай! Давай!
С устни жадно ме изпивай,
без за миг да спираш.

А дъха ми? Искаш ли и него?
Твой е! Отдавна ти от мен отне го.
И сълзите ми да искаш, ето, пак са твои,
течащи като огнени порои.

Копнежът мой ти искаш ли, кажи?
Твойта обич за мене още ли важи?
Желание поискай и него ще ти дам.
Цялата съм твоя, как на друг да се отдам?!

Докосване ли искаш?! Ще те докосвам до безкрай!
Сърцето ми до край е твое,
това със сигурност го знай!
Но с мене, моля те, не си играй!

Missing ...

... May be someday you'll look up
and barely conscious you'll say to no one: "Isn't something missing?"
You won't cry for my absence I know,
you forgot me long ago!
Am I that unimportant,
am I so insignificant?!
Isn't something missing?
Isn't someone missing me?
... Though I'd die to know you love me,
I'm all alone!
And if I bleed, I'll bleed
knowing you don't care!



Walking away I see the pain, you put me through! (See through you!)
Lost in your game to change the same.
Forever gone, forever you!
There's something very wrong about this.
I think you knew all along somehow.
You'll only take me to change my mind
and leave me broken and defeated!

"Разни размисли..//не флууд" (quote by netarpelivka)

Do you know колко странно се почувствах, когато днес получих смс от Елена Керачева. Тя просто ей така се беше сетила за моята скромна личност, имайки предвид, че контактите ми с нея са единствено на писмено ниво (skype/forum) и сме се виждали само на снимка. Още по - интригуващ е фактът, че swiss-чето живее в Швейцария и се връща на 100 години веднъж и в едно от тези връщания, минавайки през Стара Загора, пътувайки за София, ми праща смс. Колко мил жест?! И колко много може да те зарадва подобно на пръв поглед незначително събитие?! Та ... въпросният жест ме наведе на няколко мисли и разсъждения, както и следствия от тях. Ето разсъжденията:
1) "невиждани очи" не прекъсват връзката между хората; защото макар, че не ме е виждала, ме цени по някакъв нейн си начин;
2) разстоянието не би могло да бъде пречка за едно добро приятелство;
3) най - дребните и уж незначителни неща правят хората истински щастливи

А сега и следствиeтo:
Щом разстоянието не може да бъде пречка за едно силно и добро приятелство, защо да бъде такава за една истинска любов?! Всъщност, жестът на Ели ми помогна да осъзная (непряко, разбира се), че не е страшно, ако човекът, когото истински обичаш, е далеч от теб, защото мисълта за него поддържа искрата жива ... защото блянът по другия е празничният миг на осъществената любов, а "за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" (Пенчо Славейков - "Неразделни")

Човекът е смъртен, лишен от любов и безсмъртен като обичащ!

П.С. Благодаря ти, Ели :) Няма нищо по - хубаво от способността да подариш усмивка и ти се справи успешно (hug)

Perfect enemy

Мразя те! Мразя, че въобще те познавам. Мразя това, че всеки миг се връщаш в живота ми и ми припомняш колко съм била жалка, за да ти позволя да се държиш с мен така. Твоя ... и само твоя е вината да бъда това, което съм, да не вярвам в нищо и никого, да презирам живота. Аз съм твое творение ... защо не ми се радваш?! Може би, защото се обърнах срещу теб. Знаеш ли, ако имах възможност да върна времето, нямаше да променя нищо, нямаше да се откажа от познанството ни, защото ти ми даде ценен урок - че хората не струват. И ако това войнство от лицемери имаше водач, то това щеше да си ти!
Имаше време, когато страдах за това, че ме изхвръли като носна кърпичка и просто ме замени. Но това време отдавна отмина! Ти ... ти не означаваш нищо за мен. Изтрила съм спомените за теб, защото you have never been by my side, you just pretended to be my friend and support. От теб ми остана само белегът, който ще пари там ... отляво ... цял живот. Този белег още и още ме кара да не вярвам, да не допускам никого близо до себе си и сигурно така ще си остане. Но ... сълзите ми за теб пресъхнаха, а сърцето ми изстина и колкото и да се стараеш, няма да можеш да върнеш времето. Аз няма да ти позволя!

You don't turn me off,
I'll never fail!
Things I loved before are now for sale!
Keep yourself away, far away from me.
I forever stay your perfect enemy!

Dj Дамян feat. Галена - Сама

... Любов ... а после болка ...
Без пътища към теб вървях
и все до теб пристигах.
И без вина винов(на) бях
и сам(а) стени издигах.
Живота свой аз пропилях
от себе си да бягам.
И любовта си разпилях.
Как, как да ти повярвам?

Вярата - това толкова относително понятие. Но аз ти повярвах и още ти вярвам! Може би винаги ще ти вярвам ... Но понякога така ми се струва, че се самозалъгвам, че съм първата в сърцето ти. Всеки път един - единствен пасаж кара вярата ми, че съм всичко за теб, да се стопява. Сякаш ме преследва сянката на миналото ти, обсебва ме мисълта, че никога няма да заема ТОВА място в сърцето ти, мястото на The only one. Сякаш то никога няма да бъде мое, защото вече някой ме е изпреварил. И тогава идва тя - самотата.

Оставам сама, отново сама,
нима не повярвах в това,
отново сама, ужасно сама.
Оставам сама, отново сама,
вик от угаснала сълза,
отново сама, ужасно сама!

Повечето ще кажат, че съм лъжкиня. Да, в личностния въпросник на МВР - академията имаше твърдение - "Често се чувствам самотен" и моят отговор на това твърдение беше "НН" (напълно невярно), оттук би следвало, че съм излъгала психолозите. Може би да, а може би не! Лъжата също е относително понятие. Не, не се чувствам често самотна, защото имам теб и обичта ти и докато вярвам в нея, светът е в краката ми. Но замисля ли се - реалността ме удря в лицето и ме оставя безжизнена в мрака. Моят мрак! Там, където се чувствам най - добре, сред сенките ... там, където мисълта за теб е моето спасение от жестоката реалност.

А колко пъти тръгвах си
и колко ли се връщах?!
И как от огън любовта
в болка аз превръщах?!
И тебе исках само до мене да притисна,
но любовта ми вярна към тебе
не пресъхна!

Съвсем наясно съм, че в 99% от времето моята любов към теб не е била огън, а болка. И макар че нямам право, продължавам да мечтая - I'm trying and hoping for the day when my touch is enough to take the pain away. (I lift my hands and pray to be only yours!). Знам, че ме обичаш, но сянката все още ме преследва ...

You don't know how much I need you in my life. And I don't wanna lose you.

Stay with me, don't let me go,
'cause I can't be without you.
Just stay with me and hold me close,
because I've built my world around you.
And I don't wanna know what is like without you.

Дъждовна гора

Мдам ... времето е съвсем подходящо за размисли: плахи слънчеви лъчи се опитват да се промушат през гъстите облаци, едри капки дъжд се сипят по прашните улици и се чува звънът от падането им по тенекиените улуци на къщите, от време на време се чува сподавен гръм. Романтична картинка! Някак си кара сърцето ми да се изпълва със сладка топлина, допълнително подклаждана от мислите за любимия човек. Ех, тази любов! Дори и в много случаи невъзможна, тя си остава най - изгарящото чувство на света! И колкото и да боли, не можеш да се откажеш от нея, защото тя е дълбоко в теб. Преглеждайки блога на една моя съученичка и също много добра приятелка попаднах на нещо интересно, което ми се иска да споделя с вас:
Как чувствата си играли на криеница:Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:— Хайде да играем на криеница, а!?ИНТРИГАТА повдигнала вежди:— Криеница? Що за игра е това?Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.— Едно, две, три, … - започнала да брои ЛУДОСТТА.Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФЪТ, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка…
Толкова простичко, а толкова вярно. Наистина бях впечатлена. И с ръка на сърцето си признавам, че не вярвах в любовта, но сега ... след като вече я намерих, знам, че не мога без нея!

http://youtube.com/watch?v=Qwk0eGGhv4M ---> Marc Anthony - Love is all

"I cannot find a way to describe it ... "

As Jennifer Schecter says: "I feel the demons haunting me". And it seems that I can't handle it, no matter how hard I try. I guess I just fucked up. And still nothing seems to go right, despite all my efforts. May be that's my destiny - to live in loneliness. I have to hide my feelings, 'cause no one understands them. I actually don't expect anyone to understand, 'cause it's me, who doesn't really know what's happening and why. Every single minute I get more and more confused and I just don't know what to do. All this pain, it's just killing me from inside with no hope for survival. And ... I feel cold ... I'm trembling ... it's so cold out there, especially when there's no one to hug you, when you're freezing, when you're so lost inside. "I hide behind a smile", but that won't save me, anyway. And if someone dares to look into my eyes he/she will find just one thing - emptiness.

I've hurt so many people who loved me and I guess my life now is kinda punishment for all my sins. But there's nothing I wouldn't do to expiate them. Yesterday my mother told me that in all my life I have felt love for only one person. She may be right, 'cause, yes, I really have felt so deep love for this person that I got lost in it ... I guess ... And now, THE person (for whom I'm going to use the "it" form, instead of "him" or "her") is quite about to leave, causing me to lose it for a second time. But despite knowing that this person loves somebody else, thinks of somebody else all the time, has somebody else's face painted on its heart, wakes up with the thought of somebody else, wants somebody else, my feelings about it are still so strong and that's one of the things I can't really understand. Guess I'm an idiot. And if everybody claims that I'm not able to feel love, why is all that happening then? Why does my heart begin to flutter, causing every single cell of my body to tremble every time I hear its name, everytime I smell its parfume, everytime I hear it, calling my name, every time I feel its touch in my dreams? Why does it hurt so much when this person passes past me, acting like never knowing me? Why on earth do I get so happy only when this particular person hugs me? And why do my eyes fill with tears now? So many questions, but no answers. The sky is so clear, but why aren't there any stars? May be 'cause I don't deserve it. But I'm still in such a terrible need of this person. I really need to step up, but how, when it's all inside me.

I'm so tired of laughter through tears, of crying alone 'till "4 in the morning", of spoilt make up at 1.00 AM and a smile of the type "Everybody's fool". I just need my medicine and I need it badly ...

Когато лъжите станат част от живота ни ...

Не вярвах, че е възможно за части от секундата, впечатленията ми от един човек да се извъртят на 360 градуса. Не вярвах и че човек е способен на толкова лъжи, без видима причина. А може би си го заслужих! Може би това е наказанието ми за онова, което някога бях. Но се надявах, че след като се промених, всичко ще си дойде на мястото, но не би. Може би така ми е писано и не мога да избягам от него ... Чак сега разбирам колко много боли, когато човекът, на когото вярваш, се окаже, че те е лъгал в продължение на много дълго време. Тук идва и най - големият ми грях - усъмних се в честността на онзи, който всъщност никога не ме е лъгал. И сега се чувствам като пълен идиот. Незнам как да постъпя, намирам се в супер безизходна ситуация. Незнам как изобщо бих могла да бъда толкова тъпо парче. Цял живот ще съжалявам за точно ТАЗИ грешка - в момент на болка и разочарование, нараних (за пореден път) човекът, когото толкова обичам. Изобщо ума ми не го побира. Преди време се бях заклела да не вярвам повече на ТЯХ ... допуснах слабост и повярвах. Е, сега ми се доказа, че няма на какво отгоре да ИМ вярвам. Но има и добра страна на цялата тази простотия - поне разбрах кой наистина е бил до мен, въпреки всичко, което съм му причинила и въпреки всичко, което се случи между нас. Сега ми остава единствено да се моля ... да се моля да ми прости грешката (за пореден път) и да бъде до мен ... I've run out of words.



Единственото, което мога да кажа е ---> http://youtube.com/watch?v=dyxjtZXIvi4



I'm a sinner and I deserve to burn in hell ...

Само миг ...

Миг остани, в последен миг да бъдем само аз и ти.

Миг само с теб,

искрата ще разтапя всеки зимен лед!

Раждам се с вик и откривам светлината!

Миг, само миг, за миг сме на земята!

На любовта е сянка самотата,

миг, само миг, за миг сме на земята!

Вик ме зове

и в него са събрани всички грехове.

Вик от лъжи -
от него са родени всички истини!

Да, само един кратък, жалък миг ... а изпълнен с толкова болка, безсмислена болка. Всеки ден сълзи, вместо усмивки ... "Something is changing and my vision's coming clear", че всичко, в което някога съм вярвала е било една измама. "Lost all faith in the things I have achieved", "I've woken now to find myself in the shadows of all I have created".

Но точно защото животът е толкова кратък, грешките трябва да бъдат простени, а сълзите - подсушени. Няма непоправими неща ... непоправима е само смъртта, която всеки ден чука на вратите ни и ни дебне подло от сенките. "She beckons me, shall I give in?" ...

Спри ... замисли се ... и ще разбереш кое си заслужава. Един миг или цяла вечност?! - Ти избираш! Аз направих своя избор - теб, мой Животе!

"I know where to go!" - I want to go on with you!