вторник, 25 ноември 2008 г.

Малко музика




Стоя си пред М3 a.k.a. лаптопа ми, а около мен се търкалят празни кутии от цигари. В препълнения пепелник едва догаря незагасен фас. Даааам ... живея си в хаос. А и бих ли могла да живея другояче ...
Dark Gothic ... действа ми успокояващо. Някак чудесно пасва на задимената стая, в която се намирам. Всъщност ... всичко е дим и мъгла ... и мрак. А и сърцето ми бие в този ритъм ... dark, нали и прякора ми е такъв.
Обградена съм от звуци, които ме карат да се замисля ...
http://www.youtube.com/watch?v=FfLtA8SkmVw

Can't you hear me screamin' once again?
(voices you can't hear)
Because you are consumed and incontent.
(with everlasting greed)
Don't you see me on hands and knees.
(begging and bleeding)
You're smilin' as you bite the hand that feeds.
(but you'll never see).
Always wanting what your eyes can’t see.
(needing what your arms can’t reach)
Thinking you are in need.
Always hearing what your ears can’t hear.
(feeling what your hands can’t touch)
Thinking you’re incomplete.
It was never enough that I gave to you.
All of the horror that you’ve put me through ...
Sacrificed my life to be with you.
(why did you leave me)
Everlasting need!
Would you please answer me and make me complete?!

Душата ми слуша, а съзнанието ми се връща назад, там на сцената, където тълпата в препълнения клуб пее с мен. Чувам аплодисментите им, чувам и собствения си глас в колоните, виковете им ... някъде далеч.

http://www.youtube.com/watch?v=rKc6Fq67cVo

If you search for enrichment
аnd injure others,
еarning more than you can spend,
you’ll pass the borders!
I cannot see why you'd be another me!
When you think you’ve succeeded,
but something’s missing
means you have been defeated
by greed, your weakness!
I just take care of myself and no-one else!
This fantasy is not enough for me.
I want it, I’ll take it away from you.
Your misery that softly incites me -
all I do is using, abusing you!
All that you’ve taken from others
will be taken from you.
All that your dissonance smothers
will then come back to you.
Whatever happens tomorrow and whatever you do
just keep in mind, that the source and end is you!

Толкова смисъл, а само една песен. Не, просто песен - философия. Един глас, едно сърце, един ритъм. Всичко е gothic ... dark gothic and I'm THE rock star!

http://www.youtube.com/watch?v=faYPps2NknE

събота, 22 ноември 2008 г.

Black symphony


"Late at night thoughts I thought I've put behind me haunt my mind ... "

Поредната готик песен, наредена на опашката в playlist-а ми, поредният ангелски глас ...(дали на Таря Турунен или пък на Шарън ден Адел, а може би на Симон Саймънс, какво значение има. Така или иначе резултатът е един и същ - "stand-by режим"). Те пеят, а аз, забила поглед в нищото, се боря с хаоса в главата си ... Усещане или внушение?! Любов или просто поредния ми каприз?! Болка или може би плод на мрака в душата ми ... Адът е в мен и адът съм аз!

Интересно е какъв разговор може да роди бутилка Tuborg между двама човека с по - различни възгледи за света от останалите, а според някои дори и по - радикални. Становището на Ивета е, че хората са "гъзове" и никой не може да я убеди в противното. За нея най - страшният грях е предателството и който посмее да я предаде, нея не я е "еня" повече за него.
- Да. - съгласих се аз, но с някои уточнения.
За мен най - страшният грях е предателството и не бих го простила, освен ако не е човек, за когото наистина ми пука (макар че тогава боли най - много). Всеки човек греши ... нали затова е човек. Но най - лошото е, че когато осъзнае грешката си, вижда, че е съвсем сам. Когато човек сгреши, най - лесно е да му теглиш майната и да го оставиш да си троши главата. Много по - трудно обаче е да се опиташ да го разбереш и да му подадеш ръка, предпазвайки го от повтаряне на грешката. Тук срещнах нейната опозиция:
–Замисли се, - каза тя - че ако не остане сам, няма да осъзнае колко болка е причинил и ще продължи да го прави, независимо дали съзнателно или не.
Замислих се! Замислих се дали най - голямата ми грешка не се състои в това, че простих предателството, за да бъда предадена отново. Чудя се дали не е грешка това, че съм готова да простя отново на човека, когото знам, че истински обичам, за да се обърне пак срещу мен. Мисля си дали изобщо си струва да продължа да се боря със себе си.

... Преди много векове Зевс създал хората с по 2 глави, 4 крака и 4 ръце. Но тъй като те били грешници, ядосали владетеля на Олимп, който хвърлил мълния и ги разделил. Оттогава всеки човек търси своята половинка. Аз намерих своята душа - близнак, обаче there's always but. Сега просто се оставям да бъда обгърната от нещо наистина стойностно ---> http://www.youtube.com/watch?v=Dys1_TuUmI4

Cry for the moon, but I cannot cry any more! Изплаках сълзите си, изпих мъката си, но не намирам покой ...

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Save me ...

Тихо в небето гасне Луната,
изчезва в мъгла пак светлината,
а звездите над Витоша топят се и падат,
в бездна безкрайна безкрайно пропадат.
Нощ е! Светят витрини, а сърцето немее.
Живот бурен, а душата копнее.
Пак в нея диша онази мечта -
тази мечта за любов, красота.
Защо появи се пак тази тъга?
Защо всичко всичко гасне и няма дъга?
Сърцето търси прегръдка една,
желае отново да изгрее луна.
Шепот задавен и шум от коли,
думи откъснати, аромат на ели,
тиха въздишка, а сърцето кърви,
надолу, надолу, все надолу върви ...
Ела ме спаси!