четвъртък, 14 август 2008 г.

Δηλητήριο ... (Отрова)

Τρέμω στην ιδέα πως θα σε χάσω, (Треперя при мисълта, че ще те изгубя)
δεν υπάρχει τρόπος να σε ξεχάσω, (няма начин да те забравя)
δεν το βάζω κάτω θα πολεμήσω, (няма да се предам, ще се боря)
να σε κρατήσω. (да те задържа)
Πρέπει να σε κάνω να καταλάβεις, (Трябва да те накарам да разбереш)
πως θες το τέλος μια αγάπης μεγάλης, (че искаш края на една голяма любов)
τα όνειρα μας θέλεις να τα προδώσεις, (искаш да предадеш мечтите ни)

Ναι, (Да)
μ' έβλεπες σαν εχθρό σου, (ти ме виждаш като твой враг)
μα ήμουν ο άνθρωπος σου, (но аз бях най - близкия ти човек)
και θα είμαι όσο ζω. (и ще бъда, докато съм жива)

Δώσε μου τώρα να πιω, (Дай ми да пия сега)
πλάι σου να σκοτωθώ, (от теб съм погубена)
το δηλητήριο που κράτησες για μένα. (отровата запази за мен)
Δώσε μου τώρα με μιας, (Дай ми я сега цялата)
τον πόνο μιας μαχαιριάς, (пронизваща болка)
να μου θυμίσεις πόσο υπέφερα για σένα. (припомни ми колко много страдах за теб)

Που, (Къде,)
πες μου που έχω φταίξει, (кажи къде ме виниш)
και δε μ' έχεις πιστέψει, (не ми повярва)
πως πολύ σ' αγαπώ. (че много те обичам)

Βασίλης Καρράς & Κωνσταντίνα - Tο δηλητήριο
http://www.youtube.com/watch?v=s-7xIZSE414

сряда, 6 август 2008 г.

A curse between us ...

Стигнах до края и вече виждам дъното, а сега си задавам безброй въпроси, на които не намирам смислен отговор. И единият от тях е: "So what?!". Какво като имам лична карта с тъп номер и с печатите на Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски"?! Какво като тя се явява един вид ключ към всички врати?! И какво ... като всеки, който я види ахва от удивление и е готов да ми лази в краката?! Ето го и типичния пример - заядливата стюардеса на касата на Централна автогара - София, която след виждането на въпросния документ много бързо беше изкомандвана да си мълчи и да ми пише билета. А после?! През цялото така мъчително пътуване старателно ме откъсваше от черните ми мисли, за да провери дали случайно нямам нужда от специални грижи ...



Казах му, че няма да бъда нищо повече от един нещастен юрист, а неговият отговор беше толкова прост и толкова чистосърдечен: "Да, но въшлив от пари!", последван от невинната му детска усмивка, изгряваща в съзнанието ми. Прав е! Но аз не ги искам ... бих жертвала всичките пари на света, бих жертвала детската си мечта, бих пожертвала кариерата си само за едно единствено нещо - парченце обич, само от един човек. За какво ми е бляскавото бъдеще, което пророците ми предсказват?! За какво са ми всичките тези пари?! За какво са ми тези "специални способности", които уж притежавам като не мога да имам единственото, което искам, единственото, което ме кара да се усмихвам и да чувствам, че живея?!



"Why, why does fate make us suffer?!"



Толкова въпроси и една сладка усмивка, която ме преследва, един поглед, който ме изгаря ... една мечта. Не богатството, не шибаният респект, а обичта на един човек, краят на болката ... това е, което искрено желая.



Fuck everything, if you're with me! That's what I wish for!

петък, 1 август 2008 г.

Happiness comes back

Толкова е хубаво, когато слънцето изгрее отново на хоризонта и даде началото на новия ден. Но този ден вече не е така мрачен и студен, а ми носи усмивки. Отново виждам синьото небе, което ме гледа отгоре и ми се радва. Отново виждам звездите и Луната, която сякаш грее за мен. И се чувствам жива, дишам спокойно, а душата ми е освободена от оковите, в които сама я бях оковала. Все едно съм била мъртва и сега се раждам отново, сетивата ми се пробуждат за нов живот, по - хубав от предишния.
И в момент, когато сякаш бях отказала да живея, когато се бях превърнала в жалко мекотело, се появиха те - двама истински приятели, които върнаха онова, което някога бях - силната и горда личност. Именно тази част от мен харесваха и обичаха всички, но аз я погубих в слепотата си. Дори само споменаването на имената им предизвиква у мен неподправена радост. Толкова много им дължа и се надявам някога да имам възможността да им помогна така, както те ме изправиха на крака, защото наистина заслужават щастието, което дадоха на мен. И сега, макар и в сенките, се чувствам защитена, защото знам, че ще бъдат тук за мен винаги, както аз ще бъда за тях.
Подарявайки им това малко кътче от душевността си, искам да им благодаря, за всичко, което направиха за мен. Приятелството и подкрепата ви означават наистина много.
Благодаря ви, че ви има! (hug) :*