събота, 8 март 2008 г.

Само миг ...

Миг остани, в последен миг да бъдем само аз и ти.

Миг само с теб,

искрата ще разтапя всеки зимен лед!

Раждам се с вик и откривам светлината!

Миг, само миг, за миг сме на земята!

На любовта е сянка самотата,

миг, само миг, за миг сме на земята!

Вик ме зове

и в него са събрани всички грехове.

Вик от лъжи -
от него са родени всички истини!


Да, само един кратък, жалък миг ... а изпълнен с толкова болка, безсмислена болка. Всеки ден сълзи, вместо усмивки ... "Something is changing and my vision's coming clear", че всичко, в което някога съм вярвала е било една измама. "Lost all faith in the things I have achieved", "I've woken now to find myself in the shadows of all I have created".

Но точно защото животът е толкова кратък, грешките трябва да бъдат простени, а сълзите - подсушени. Няма непоправими неща ... непоправима е само смъртта, която всеки ден чука на вратите ни и ни дебне подло от сенките. "She beckons me, shall I give in?" ...

Спри ... замисли се ... и ще разбереш кое си заслужава. Един миг или цяла вечност?! - Ти избираш! Аз направих своя избор - теб, мой Животе!

"I know where to go!" - I want to go on with you!