петък, 26 юни 2009 г.

Don't be afraid of the dark, 'cause it is my kingdom.
Don't be afraid of the creatures that hide in the shadows of the night, 'cause they are my servants.
Don't be afraid when you feel thousands of eyes, staring you and you see no one, 'cause they won't hurt you.
Don't be afraid when you hear voices, whispering your name, 'cause this is the whisper of Eternity.
Don't be afraid when the sky goes dark, 'cause it is the coming of the evil.
Don't be afraid of the flashing shadows, 'cause they are the spirits who are there to protect you.
Don't be afraid of the deaf screams, coming from the distance, 'cause they are the lost souls, trapped between the dimensions of their own destiny.

Fear me, 'cause I am the F E A R itself!

вторник, 23 юни 2009 г.

Мир, а не гняв.
Чест, а не омраза.
Сила, а не страх.

23.06.2007, R.I.P., Nick.
I will always love you!

понеделник, 22 юни 2009 г.

Hands in between

Now, in my dreams, it’s you again as you have always been … again and again the crowded streets appear in my mind, the traffic horns … screams and sirens, that’s the only sound I can hear. Now and again I can’t find peace. I live in the chaos of my own dark mind and the shadows of my destiny have been haunting me since you’ve gone away a long time ago. Nothing left. Just memories. Only hope. And everything’s gone again. Your voice, still talking to me … millions of eyes, staring at me as I walk alone in the night. But no one’s there. Am I insane? So many questions and still no answer. Only silence …
The day you walked away, I fell apart and I keep falling. I can’t stop blaming myself for letting you go. I can’t get away from the vicious circle of my memory, which keeps every moment, spent with you. Now there’s nothing, but the killer – feeling that there’s no turning back.
I won’t stop waiting, I won’t stop searching, ‘till I find myself in your heart again.
Where ever you go my spirit’s always with you!

… and I would give my soul to see you again, I’ve no fear …
… I would slice my heart in two for just one touch from you …

One day, my love …

сряда, 3 юни 2009 г.

In the daylight

Поредният слънчев и що - годе топъл ден. Пореден път сядам на леглото с някое юридическо четиво и наливайки се с нещо енергийно (по възможност по - силно), се опитвам да спра треперенето на ръцете и ударите на сърцето ми. Пореден натоварен делничен ден, пореден път булевардите навън кипят от живот и народ. Пореден път, in the daylight, се крия в сенките на тъмната стая, в която така и не влизат слънчевите лъчи, заради тъмните пердета, които спират тяхното проникване в съзнанието ми. Отново чакам да падне нощта, за да ме откъсне от забързаността на ежедневието на големия град и да ме върне обратно в малкия свят, в който е затворена душата ми, пак там при моите concrete dreams, stirring to life.
Обичам нощта и мрачните тайни, които се крият в нея. Обичам и сенките, които се заиграват по фасадите на заспиващите бетонни гиганти, създавайки странни и мистични образи, събуждащи човешкото въображение. Обичам и когато пада нощта, за да обгърне в мрак динамичния до преди часове град, който замръзва в ледената й прегръдка. Обичам ... защото тъмнината танцува в невероятен синхрон с най - мрачните ъгли на съзнанието ми.
Отдавна не използвам нощта по предназначение и отдавна тя е станала моят най - добър приятел и закрилник. I can't sleep, you're so far away from me ... Отдавна нейната власт е взела душата ми и с настъпването на мрака, аз се връщам там, където ми е мястото - в сенките. Дори с настъпването на демоничния час, сънят отказва да дойде при мен. I know that I should be in bed, it's almost 3 a.m., but when I close my eyes I can only see miles of headlights, fleshing out the distance ... Остава ми само да чакам изгрева, седнала на дограмата на прозореца, гледащ навън, към събуждащия се вече град, който се готви за поредния динамичен ден. И тогава отново се скривам зад тъмните пердета и пак чакам да падне нощта, за да бъда отново в моя свят.
И така ... един безкраен цикъл, чиито край все някога идва ... дали печален или пък не чак толкова. Така или иначе този край изпраща всички на едно и също място, това място, където минава моя живот - in the darkness ...