неделя, 29 юни 2008 г.

"Разни размисли..//не флууд" (quote by netarpelivka)

Do you know колко странно се почувствах, когато днес получих смс от Елена Керачева. Тя просто ей така се беше сетила за моята скромна личност, имайки предвид, че контактите ми с нея са единствено на писмено ниво (skype/forum) и сме се виждали само на снимка. Още по - интригуващ е фактът, че swiss-чето живее в Швейцария и се връща на 100 години веднъж и в едно от тези връщания, минавайки през Стара Загора, пътувайки за София, ми праща смс. Колко мил жест?! И колко много може да те зарадва подобно на пръв поглед незначително събитие?! Та ... въпросният жест ме наведе на няколко мисли и разсъждения, както и следствия от тях. Ето разсъжденията:
1) "невиждани очи" не прекъсват връзката между хората; защото макар, че не ме е виждала, ме цени по някакъв нейн си начин;
2) разстоянието не би могло да бъде пречка за едно добро приятелство;
3) най - дребните и уж незначителни неща правят хората истински щастливи

А сега и следствиeтo:
Щом разстоянието не може да бъде пречка за едно силно и добро приятелство, защо да бъде такава за една истинска любов?! Всъщност, жестът на Ели ми помогна да осъзная (непряко, разбира се), че не е страшно, ако човекът, когото истински обичаш, е далеч от теб, защото мисълта за него поддържа искрата жива ... защото блянът по другия е празничният миг на осъществената любов, а "за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" (Пенчо Славейков - "Неразделни")

Човекът е смъртен, лишен от любов и безсмъртен като обичащ!

П.С. Благодаря ти, Ели :) Няма нищо по - хубаво от способността да подариш усмивка и ти се справи успешно (hug)

събота, 28 юни 2008 г.

Perfect enemy

Мразя те! Мразя, че въобще те познавам. Мразя това, че всеки миг се връщаш в живота ми и ми припомняш колко съм била жалка, за да ти позволя да се държиш с мен така. Твоя ... и само твоя е вината да бъда това, което съм, да не вярвам в нищо и никого, да презирам живота. Аз съм твое творение ... защо не ми се радваш?! Може би, защото се обърнах срещу теб. Знаеш ли, ако имах възможност да върна времето, нямаше да променя нищо, нямаше да се откажа от познанството ни, защото ти ми даде ценен урок - че хората не струват. И ако това войнство от лицемери имаше водач, то това щеше да си ти!
Имаше време, когато страдах за това, че ме изхвръли като носна кърпичка и просто ме замени. Но това време отдавна отмина! Ти ... ти не означаваш нищо за мен. Изтрила съм спомените за теб, защото you have never been by my side, you just pretended to be my friend and support. От теб ми остана само белегът, който ще пари там ... отляво ... цял живот. Този белег още и още ме кара да не вярвам, да не допускам никого близо до себе си и сигурно така ще си остане. Но ... сълзите ми за теб пресъхнаха, а сърцето ми изстина и колкото и да се стараеш, няма да можеш да върнеш времето. Аз няма да ти позволя!

You don't turn me off,
I'll never fail!
Things I loved before are now for sale!
Keep yourself away, far away from me.
I forever stay your perfect enemy!

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Dj Дамян feat. Галена - Сама

... Любов ... а после болка ...
Без пътища към теб вървях
и все до теб пристигах.
И без вина винов(на) бях
и сам(а) стени издигах.
Живота свой аз пропилях
от себе си да бягам.
И любовта си разпилях.
Как, как да ти повярвам?

Вярата - това толкова относително понятие. Но аз ти повярвах и още ти вярвам! Може би винаги ще ти вярвам ... Но понякога така ми се струва, че се самозалъгвам, че съм първата в сърцето ти. Всеки път един - единствен пасаж кара вярата ми, че съм всичко за теб, да се стопява. Сякаш ме преследва сянката на миналото ти, обсебва ме мисълта, че никога няма да заема ТОВА място в сърцето ти, мястото на The only one. Сякаш то никога няма да бъде мое, защото вече някой ме е изпреварил. И тогава идва тя - самотата.

Оставам сама, отново сама,
нима не повярвах в това,
отново сама, ужасно сама.
Оставам сама, отново сама,
вик от угаснала сълза,
отново сама, ужасно сама!

Повечето ще кажат, че съм лъжкиня. Да, в личностния въпросник на МВР - академията имаше твърдение - "Често се чувствам самотен" и моят отговор на това твърдение беше "НН" (напълно невярно), оттук би следвало, че съм излъгала психолозите. Може би да, а може би не! Лъжата също е относително понятие. Не, не се чувствам често самотна, защото имам теб и обичта ти и докато вярвам в нея, светът е в краката ми. Но замисля ли се - реалността ме удря в лицето и ме оставя безжизнена в мрака. Моят мрак! Там, където се чувствам най - добре, сред сенките ... там, където мисълта за теб е моето спасение от жестоката реалност.

А колко пъти тръгвах си
и колко ли се връщах?!
И как от огън любовта
в болка аз превръщах?!
И тебе исках само до мене да притисна,
но любовта ми вярна към тебе
не пресъхна!

Съвсем наясно съм, че в 99% от времето моята любов към теб не е била огън, а болка. И макар че нямам право, продължавам да мечтая - I'm trying and hoping for the day when my touch is enough to take the pain away. (I lift my hands and pray to be only yours!). Знам, че ме обичаш, но сянката все още ме преследва ...

You don't know how much I need you in my life. And I don't wanna lose you.

Stay with me, don't let me go,
'cause I can't be without you.
Just stay with me and hold me close,
because I've built my world around you.
And I don't wanna know what is like without you.

петък, 6 юни 2008 г.

Дъждовна гора


Мдам ... времето е съвсем подходящо за размисли: плахи слънчеви лъчи се опитват да се промушат през гъстите облаци, едри капки дъжд се сипят по прашните улици и се чува звънът от падането им по тенекиените улуци на къщите, от време на време се чува сподавен гръм. Романтична картинка! Някак си кара сърцето ми да се изпълва със сладка топлина, допълнително подклаждана от мислите за любимия човек. Ех, тази любов! Дори и в много случаи невъзможна, тя си остава най - изгарящото чувство на света! И колкото и да боли, не можеш да се откажеш от нея, защото тя е дълбоко в теб. Преглеждайки блога на една моя съученичка и също много добра приятелка попаднах на нещо интересно, което ми се иска да споделя с вас:
Как чувствата си играли на криеница:Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:— Хайде да играем на криеница, а!?ИНТРИГАТА повдигнала вежди:— Криеница? Що за игра е това?Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.— Едно, две, три, … - започнала да брои ЛУДОСТТА.Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФЪТ, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка…
Толкова простичко, а толкова вярно. Наистина бях впечатлена. И с ръка на сърцето си признавам, че не вярвах в любовта, но сега ... след като вече я намерих, знам, че не мога без нея!

http://youtube.com/watch?v=Qwk0eGGhv4M ---> Marc Anthony - Love is all