петък, 1 август 2008 г.

Happiness comes back

Толкова е хубаво, когато слънцето изгрее отново на хоризонта и даде началото на новия ден. Но този ден вече не е така мрачен и студен, а ми носи усмивки. Отново виждам синьото небе, което ме гледа отгоре и ми се радва. Отново виждам звездите и Луната, която сякаш грее за мен. И се чувствам жива, дишам спокойно, а душата ми е освободена от оковите, в които сама я бях оковала. Все едно съм била мъртва и сега се раждам отново, сетивата ми се пробуждат за нов живот, по - хубав от предишния.
И в момент, когато сякаш бях отказала да живея, когато се бях превърнала в жалко мекотело, се появиха те - двама истински приятели, които върнаха онова, което някога бях - силната и горда личност. Именно тази част от мен харесваха и обичаха всички, но аз я погубих в слепотата си. Дори само споменаването на имената им предизвиква у мен неподправена радост. Толкова много им дължа и се надявам някога да имам възможността да им помогна така, както те ме изправиха на крака, защото наистина заслужават щастието, което дадоха на мен. И сега, макар и в сенките, се чувствам защитена, защото знам, че ще бъдат тук за мен винаги, както аз ще бъда за тях.
Подарявайки им това малко кътче от душевността си, искам да им благодаря, за всичко, което направиха за мен. Приятелството и подкрепата ви означават наистина много.
Благодаря ви, че ви има! (hug) :*

1 коментар:

dollsy ;) каза...

Да си приятел не означава да познаваш някого, да си част от него! Радвам се, че си отделила частица от себе си за нас и че сме заслужили да ни наречеш ПРИЯТЕЛИ!