Do you know колко странно се почувствах, когато днес получих смс от Елена Керачева. Тя просто ей така се беше сетила за моята скромна личност, имайки предвид, че контактите ми с нея са единствено на писмено ниво (skype/forum) и сме се виждали само на снимка. Още по - интригуващ е фактът, че swiss-чето живее в Швейцария и се връща на 100 години веднъж и в едно от тези връщания, минавайки през Стара Загора, пътувайки за София, ми праща смс. Колко мил жест?! И колко много може да те зарадва подобно на пръв поглед незначително събитие?! Та ... въпросният жест ме наведе на няколко мисли и разсъждения, както и следствия от тях. Ето разсъжденията:
1) "невиждани очи" не прекъсват връзката между хората; защото макар, че не ме е виждала, ме цени по някакъв нейн си начин;
2) разстоянието не би могло да бъде пречка за едно добро приятелство;
3) най - дребните и уж незначителни неща правят хората истински щастливи
А сега и следствиeтo:
Щом разстоянието не може да бъде пречка за едно силно и добро приятелство, защо да бъде такава за една истинска любов?! Всъщност, жестът на Ели ми помогна да осъзная (непряко, разбира се), че не е страшно, ако човекът, когото истински обичаш, е далеч от теб, защото мисълта за него поддържа искрата жива ... защото блянът по другия е празничният миг на осъществената любов, а "за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" (Пенчо Славейков - "Неразделни")
Човекът е смъртен, лишен от любов и безсмъртен като обичащ!
П.С. Благодаря ти, Ели :) Няма нищо по - хубаво от способността да подариш усмивка и ти се справи успешно (hug)
{било е август}
Преди 6 месеца
1 коментар:
Хубаво ,ама що сега?Любовта ли ти извади тази чуственост на показ или винаги си си я имала и когато е искала да се подаде замалко навън,за да зарадва околните си я тъпкала?
Знаеш ,че те уважавам като разум,душа и прочие (казвам така,за да изключа обвивката),но още ти се сърдя ,че не ми повярва за Любовта.
Все нагоре и напред малката.
.ми отдава чест :)
Публикуване на коментар