неделя, 29 юни 2008 г.

"Разни размисли..//не флууд" (quote by netarpelivka)

Do you know колко странно се почувствах, когато днес получих смс от Елена Керачева. Тя просто ей така се беше сетила за моята скромна личност, имайки предвид, че контактите ми с нея са единствено на писмено ниво (skype/forum) и сме се виждали само на снимка. Още по - интригуващ е фактът, че swiss-чето живее в Швейцария и се връща на 100 години веднъж и в едно от тези връщания, минавайки през Стара Загора, пътувайки за София, ми праща смс. Колко мил жест?! И колко много може да те зарадва подобно на пръв поглед незначително събитие?! Та ... въпросният жест ме наведе на няколко мисли и разсъждения, както и следствия от тях. Ето разсъжденията:
1) "невиждани очи" не прекъсват връзката между хората; защото макар, че не ме е виждала, ме цени по някакъв нейн си начин;
2) разстоянието не би могло да бъде пречка за едно добро приятелство;
3) най - дребните и уж незначителни неща правят хората истински щастливи

А сега и следствиeтo:
Щом разстоянието не може да бъде пречка за едно силно и добро приятелство, защо да бъде такава за една истинска любов?! Всъщност, жестът на Ели ми помогна да осъзная (непряко, разбира се), че не е страшно, ако човекът, когото истински обичаш, е далеч от теб, защото мисълта за него поддържа искрата жива ... защото блянът по другия е празничният миг на осъществената любов, а "за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла" (Пенчо Славейков - "Неразделни")

Човекът е смъртен, лишен от любов и безсмъртен като обичащ!

П.С. Благодаря ти, Ели :) Няма нищо по - хубаво от способността да подариш усмивка и ти се справи успешно (hug)

1 коментар:

Анонимен каза...

Хубаво ,ама що сега?Любовта ли ти извади тази чуственост на показ или винаги си си я имала и когато е искала да се подаде замалко навън,за да зарадва околните си я тъпкала?
Знаеш ,че те уважавам като разум,душа и прочие (казвам така,за да изключа обвивката),но още ти се сърдя ,че не ми повярва за Любовта.
Все нагоре и напред малката.

.ми отдава чест :)