Повечето хора се страхуват от нея, защото тя е непобедима. Тя е стихията, която кара сърцето да се свива при всеки рев на мощния й глас. Тя е кошмарът на всяко малко дете. Името й напомня разруха. Тя носи електричен заряд, способен да убие всяко живо същество с един удар, но въпреки това тя е най - красивото нещо на света. Тя е Мълнията.
В повечето случаи при разразяване на гръмотевична буря, хората се свиват в леглата си и треперят от страх. Но не знаят какво изпускат! Няма по - красива гледка от тази - светлинна линия с виолетов блясък раздира за секунди небето, а след появата й се чува гръм. А колко по - красиво е, когато тази "драма" се развива над морската повърхност. Тези, които се страхуват от нея, нямат представа колко зареждаща може да бъде тази гледка. Не могат да усетят как тялото им се изпълва със сила и настроение. Няма по - добър лек за депресията от една красива гръмотевична буря. Както се пееше в една песен - "Добре, че вали, сълзите ми скрива, но моята болка дали ще спре. Дъждът ще измие тъгата горчива, но споменът в мене не ще умре" (Нелина - Добре, че вали). В този случай мога и да допълня - добре, че гърми. Знам от личен опит, че когато нещо съм ядосана или ми е тъжно за нещо, малко дъждец и няколко мълнийки ( :D ) веднага ще ме накарат да се почувствам по - добре. Някак си, като виждам каква сила притежава могъщата природа, всяко друго нещо (от рода на човешките чувства) ми се струва мизерно и нищожно. А и колкото и странно да звучи в проблясъците и гърмежите виждам отражението на собствените си болка и ядове.
И нека всички се страхуват от нея. За мен тя ще си остане красива и неповторима!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар