вторник, 29 декември 2009 г.

End of an era

Същото отвратително усещане, каквото изпитвам години наред - безсилие. Сякаш светът ми се е сринал на хиляди парченца и аз нямам какво да направя. Музиката не помага. Още по - малко пък помага промишленото количество алкохол, което продължавам да поглъщам с цел да забравя. Да, забравя ... дори не мога да си докарам временно състояние на амнезия, макар че опитвам доста усилено. С всеки ден става по - зле. И ще става по - зле. Усещането, че някой е изтръгнал част от мен ... усещането, че нещо ме изяжда отвътре, разкъсвам се, липсваш ми ... Искам да крещя, но не мога. Искам да се напия ... и това не мога. И колкото и алкохол да погълна, не ми действа никак сгряващо ... умирам от студ. И усещам празнота ... Дори загубих музата си ... твърде отдавна. А мина толкова много време, толкова много ...
Изгубих те. Губих те милиони пъти, а така и не преживявам загубата. Най - лошото е, че продължавам да те губя ... надали ще спра да те губя. Надали някога ще можеш да бъдеш до мен. Знам, че не го и заслужавам. Но няма нещо, което да искам повече.

Underground or airplane, doesn't matter in the end.
I know it has to be this way, you're leaving me again.
So I'll write my little love song, then I'll sing it to the wind.
Cause you're out there on the road tonight - London - New York - Amsterdam.
I'm lonely here without you, miss you breath against my skin.
You love me, then you leave me,
still I lie here, pressing fingers where your kisses have been.
... and I miss you ...
I know that I should be in bed, it's almost 3 a.m.,
but when I close my eyes I can only see miles of headlights, fleshing out the distance.
... turn the rain the snow ...
Yes, I know it's been calling to you - Berlin ...

P.S. Винаги ще те обичам.

Няма коментари: