събота, 22 ноември 2008 г.

Black symphony


"Late at night thoughts I thought I've put behind me haunt my mind ... "

Поредната готик песен, наредена на опашката в playlist-а ми, поредният ангелски глас ...(дали на Таря Турунен или пък на Шарън ден Адел, а може би на Симон Саймънс, какво значение има. Така или иначе резултатът е един и същ - "stand-by режим"). Те пеят, а аз, забила поглед в нищото, се боря с хаоса в главата си ... Усещане или внушение?! Любов или просто поредния ми каприз?! Болка или може би плод на мрака в душата ми ... Адът е в мен и адът съм аз!

Интересно е какъв разговор може да роди бутилка Tuborg между двама човека с по - различни възгледи за света от останалите, а според някои дори и по - радикални. Становището на Ивета е, че хората са "гъзове" и никой не може да я убеди в противното. За нея най - страшният грях е предателството и който посмее да я предаде, нея не я е "еня" повече за него.
- Да. - съгласих се аз, но с някои уточнения.
За мен най - страшният грях е предателството и не бих го простила, освен ако не е човек, за когото наистина ми пука (макар че тогава боли най - много). Всеки човек греши ... нали затова е човек. Но най - лошото е, че когато осъзнае грешката си, вижда, че е съвсем сам. Когато човек сгреши, най - лесно е да му теглиш майната и да го оставиш да си троши главата. Много по - трудно обаче е да се опиташ да го разбереш и да му подадеш ръка, предпазвайки го от повтаряне на грешката. Тук срещнах нейната опозиция:
–Замисли се, - каза тя - че ако не остане сам, няма да осъзнае колко болка е причинил и ще продължи да го прави, независимо дали съзнателно или не.
Замислих се! Замислих се дали най - голямата ми грешка не се състои в това, че простих предателството, за да бъда предадена отново. Чудя се дали не е грешка това, че съм готова да простя отново на човека, когото знам, че истински обичам, за да се обърне пак срещу мен. Мисля си дали изобщо си струва да продължа да се боря със себе си.

... Преди много векове Зевс създал хората с по 2 глави, 4 крака и 4 ръце. Но тъй като те били грешници, ядосали владетеля на Олимп, който хвърлил мълния и ги разделил. Оттогава всеки човек търси своята половинка. Аз намерих своята душа - близнак, обаче there's always but. Сега просто се оставям да бъда обгърната от нещо наистина стойностно ---> http://www.youtube.com/watch?v=Dys1_TuUmI4

Cry for the moon, but I cannot cry any more! Изплаках сълзите си, изпих мъката си, но не намирам покой ...

Няма коментари: