сряда, 12 септември 2007 г.

It's over - at last!

И какво?! Свърши и това лято! Почти 3 месеца живях далеч от къщи и сега, когато се върнах се чувствам сякаш нищо не е било, сякаш съм спала прекалено дълго време и съм сънувала прекалено дълъг и ужасно скучен сън. Някак си, като обърна поглед назад, ми се струва, че това време е минало като един миг, все едно нямам никакво усещане за него. Може би още не мога да се осъзная, но сигурно и това ще стане, сигурно и ще ми липсва.

Но да, сигурна съм, че се е случило! И съм сигурна, че беше прекрасно! (извън работно време де) Какво щастие изпитвах, че през цялото това време тя беше до мен и не ме остави, въпреки всичките ми глупости, въпреки всичката болка, която съм й причинила. Да, тя остана до мен, направи това, което никой друг не се бе осмелил да направи преди нея - обикна ме и то наистина, а не ей така - за поредната заблуда. Беше до мен във всички моменти - когато бях щастилива, когато бях тъжна или нервна. Дори в моменти, когато не съм била за гледане, тя пак не ме остави. Да, с чисто сърце мога да призная, че тя е най - истинският човек, когото познавам и който няма да ме остави никога. А настроенията ми към нея мога да бъдат описани много лесно с няколко думи:
When you're gone the pieces of my heart are missing you. When you're gone the face I came to know is missing too. I believe in you! I'll give up everything just to find you. I have to be with you - to live, to breathe, you're taking over me! (Avril feat. Evanescence - When you're gone & Taking over me).

Тя е единственият човек, пред когото съм разкрила изцяло сърцето си. Тя е виждала всичките ми страни - и добрите, и лошите. Видяла е всичките ми слабости и колкото и всички да й се чудят какво прави с мен, тя знае, че не съм това, което останалите виждат. Дължа й толкова много, толкова много е направила за мен, дори незнам дали ще ми стигне цял живот да й се издължа. Но знам, че тя ще остане с мен въпреки всичко и всички и тази мисъл ме топли и ме кара да се чувствам добре.

Да, Елс, за теб става въпрос! Ти си не просто най - добрата ми приятелка - ти си част от мен! Обичам те и ти благодаря за всичко!

неделя, 2 септември 2007 г.

Тя е ... !


Повечето хора се страхуват от нея, защото тя е непобедима. Тя е стихията, която кара сърцето да се свива при всеки рев на мощния й глас. Тя е кошмарът на всяко малко дете. Името й напомня разруха. Тя носи електричен заряд, способен да убие всяко живо същество с един удар, но въпреки това тя е най - красивото нещо на света. Тя е Мълнията.
В повечето случаи при разразяване на гръмотевична буря, хората се свиват в леглата си и треперят от страх. Но не знаят какво изпускат! Няма по - красива гледка от тази - светлинна линия с виолетов блясък раздира за секунди небето, а след появата й се чува гръм. А колко по - красиво е, когато тази "драма" се развива над морската повърхност. Тези, които се страхуват от нея, нямат представа колко зареждаща може да бъде тази гледка. Не могат да усетят как тялото им се изпълва със сила и настроение. Няма по - добър лек за депресията от една красива гръмотевична буря. Както се пееше в една песен - "Добре, че вали, сълзите ми скрива, но моята болка дали ще спре. Дъждът ще измие тъгата горчива, но споменът в мене не ще умре" (Нелина - Добре, че вали). В този случай мога и да допълня - добре, че гърми. Знам от личен опит, че когато нещо съм ядосана или ми е тъжно за нещо, малко дъждец и няколко мълнийки ( :D ) веднага ще ме накарат да се почувствам по - добре. Някак си, като виждам каква сила притежава могъщата природа, всяко друго нещо (от рода на човешките чувства) ми се струва мизерно и нищожно. А и колкото и странно да звучи в проблясъците и гърмежите виждам отражението на собствените си болка и ядове.
И нека всички се страхуват от нея. За мен тя ще си остане красива и неповторима!!!