Най - после те се върнаха и аз се чувствам толкова щастлива от този факт. Винаги, когато имам нужда от тях, те са до мен - Юлия Олеговна Волкова и Елена Сергеевна Катина.
From your head to your toes,
I would be there.
From your bed to your clothes,
I'm in the air.
When you think you're alone,
I'll be down in the hall.
Silently I arrive.
You don't know I'm alive!
Сега нямам какво да добавя. Те казват всичко, което аз крия в душата си. Те казват всичко, което сърцето ми иска да изкрещи ...
Reaching for you, I know you're out there somewhere.
It's too dark, I'm so cold ... I know I had to come here!
Every broken dream that I leave behind keeps me going on, keeps me running blind!
Calling your name, I hear only echoes.
Searching the rain, I see only shadows.
You've got to show me your face!
Voices, I hear them calling behind me.
Phantoms of you are burning inside me.
You've got to give me a sign!
Fading, slowly, you're drifting into darkness.
I can't see, I can't think, I need to keep on searching.
Every memory, every thought of you is inside of me, tells me what to do!
Can you hear me?
Am I only wasting time?
Are you near me?
Are you only in my mind?
Are you, are you?
Въпроси без отговор, пореденият облачен ден, един прозорец, който гледа към обвитата от мъгла Витоша, животът, който кипи ... някъде отвъд ... в друго измерение ...
Мы с тобой молчим, ты и я вдвоем.
Дальше не хотим, больше не поем.
Больше не поем, брошенный куплет.
Ты и я вдвоем, нас там больше нет.
Оставам сама с мислите си и сама в мислите си ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар