Confessions of a tramp. Part 2

Какво ми направи?! Не мисля за теб! Не и като съм с друг. Само нощите ми са белязани с твоя облик. Там, в мрака, сме аз и ти, сами в изгубените ми мисли, сами в разбърканите ми сънища, но слети в едно. Аз и ти – едно тяло, една душа. А на сутринта, когато лъчи светлина пронизват мрака и го прогонват някъде далеч, теб вече те няма. Мразя зората, защото тя те отнема от мен. И чакам отново да се претъркулят часовете , да си отиде денят и на негово място да дойде пак той – моят господар – мракът и да ме обгърне с ледената си прегръдка. Но аз няма да усетя студ, защото той ще доведе и теб със себе си. Отново ще усещам аромата на кожата ти и дъха ти върху устните ми, докосването ти пак ще гали тялото ми и пак ще бъдем едно – аз и ти. И точно тогава ти ще се изпариш с първия сутрешен слънчев лъч, а аз пак ще бъда сама, чакайки да падне нощта, когато ти пак ще бъдеш до мен и пак ще бъдем едно аз и ти … пак, моя мечта …