Поглеждам през прозореца и виждам огромния булевард, който също като мен никога не спи. 24 часа по него хвърчат коли и автобуси, както през ума ми 24 часа препускат безброй въпроси без отговор. Не мога да спра да се питам "защо?". Защо да се боря като така или иначе животът е безсмислен? За какво толкова да се боря? За любов?! Вече ми писна да чувам: "Дай ми шанс и ще ти помогна да забравиш!". В този случай казвам само: "Мани ми се от главата!". Няма какво да забравям, защото така или иначе нищо не съм запомнила. Не искам и да помня.
Да се боря за слава и пари ли? Защо? Нали така или иначе всички ни чака един и същ прозаичен край и независимо от милионите ни ( в евро и/или във фенове ), двата квадрата тишина за запазени за ABSOLUT-но всеки един от нас. Оттук следва, че многоуважаваната от мен Ивелина Иванова излиза права - "в живота няма смисъл".
Е, да (е казал един известен български журналист), ама не! Все в нещо намирам смисъл. Искам да се боря ... за кариерата си, за приятелите си, който са непрестанно до мен, за мечтите и целите си. Знам, че така или иначе един ден ще загубя всичко и ще падна победена, но колкото и да ме боли, колкото и да се уморявам, пак ще намеря сили да вдигна глава и да кажа, че продължавам.
Някога бях различна ... някога исках да обичам и можех да го направя. И макар, че знаят, че Дарка не иска никого и че принадлежи само на себе си, продължават да опитват. Те също се борят. Водят тяхната война с живота и с ... Дарка. Но да ... Трансърчето добре го каза: "Дарк си е Дарк!".
Знам какво искам, знам как да го постигна. Знам и какво не искам и знам как да го избегна! До тук ... имам всичко, от което се нуждая, но така и не разбирам защо празнотата не изчезва. Но ... няма значение ...
The curtain's fallen. There's no one behind.
Corrected one mistake, but I am still around.
Our fight is over. My scars will leave a stain.
You thought that it was all easy, but I will still remain.
