Ето малко от моите размисли, но този път в разгърнати метафори. Знам, че няколко много добри литератори четат скромните ми писания и искам да изкажа специалните си благодарности на единия от тях, че ми помогна да доразвия литературното си чувство и да се почувствам извисена над битовото, достигайки до битийното.
"Целият мой вътрешен мир е в развалини" (Пейо К. Яворов)
Да! Волейбол ... благодаря ти! Толкова се радвам, че си част от живота ми. Ти ми помогна да преоткрия себе си, научи ме да бъда това, което съм. Научи ме как да сваля маските и да покажа истинското си Аз. Ти единствен видя доброто в мен и ми показа как да го разкрия за другите. Научи ме да се изправям срещу трудностите, подкрепяше ме винаги, когато имах нужда. Не ме кореше като грешах. И макар често да се предавахме взаимно и да си причиняхме болка един на друг, с теб бяхме едно! Изправяхме се заедно в полето на битийните трудности и с поредица от добри атаки успявахме да сломим противника - живот. Играехме перфектно в защита и отбивахме всяка жестока забивка, с която той се опитваше да ни събори на колене. И макар че понякога успяваше, аз, благодарение на твоята подкрепа, с бинтовани ръце, отново атакувах ... и никой не можеше да ни победи, защото заедно бяхме безсмъртни.
But now?! What about now? Ти си толкова далече, че вече дори не те усещам. Ти ли се отказа от мен или може би аз те изоставих?! А може би силите ни свършиха и двамата се предадохме пред противника?! Остави ме сломена и победена. Причини ми толкова болка. Разруши ме до такава степен, че сега едва вървя. Ти и твоите хиляди травми! А само, ако знаеше колко много ми липсваш! Само, ако можеше да разбереш колко силно искам отново с теб да се слеем в едно, да ни свърже червено-синьо-бялата Gala и хванати, като за ръка, да се изправим заедно. А сега съм сама. Знам, че няма да ти липсвам, защото не съм единственият краен. Ще си намериш друг нападател, който може би ще бъде по - добър от мен и просто ще ме замени. Ти можеш без мен, а аз без теб не, защото за мен си единствен!
Сега ме горят само спомените за нашата игра, за нашите състезания и нашите победи. И ужасно ми липсваш. Искам те обратно! Аз оставам твоя до гроб! А ти ... ти ще ме забравиш ли толкова лесно?
{било е август}
Преди 6 месеца
