Когато лъжите станат част от живота ни ...

Не вярвах, че е възможно за части от секундата, впечатленията ми от един човек да се извъртят на 360 градуса. Не вярвах и че човек е способен на толкова лъжи, без видима причина. А може би си го заслужих! Може би това е наказанието ми за онова, което някога бях. Но се надявах, че след като се промених, всичко ще си дойде на мястото, но не би. Може би така ми е писано и не мога да избягам от него ... Чак сега разбирам колко много боли, когато човекът, на когото вярваш, се окаже, че те е лъгал в продължение на много дълго време. Тук идва и най - големият ми грях - усъмних се в честността на онзи, който всъщност никога не ме е лъгал. И сега се чувствам като пълен идиот. Незнам как да постъпя, намирам се в супер безизходна ситуация. Незнам как изобщо бих могла да бъда толкова тъпо парче. Цял живот ще съжалявам за точно ТАЗИ грешка - в момент на болка и разочарование, нараних (за пореден път) човекът, когото толкова обичам. Изобщо ума ми не го побира. Преди време се бях заклела да не вярвам повече на ТЯХ ... допуснах слабост и повярвах. Е, сега ми се доказа, че няма на какво отгоре да ИМ вярвам. Но има и добра страна на цялата тази простотия - поне разбрах кой наистина е бил до мен, въпреки всичко, което съм му причинила и въпреки всичко, което се случи между нас. Сега ми остава единствено да се моля ... да се моля да ми прости грешката (за пореден път) и да бъде до мен ... I've run out of words.



Единственото, което мога да кажа е ---> http://youtube.com/watch?v=dyxjtZXIvi4



I'm a sinner and I deserve to burn in hell ...